Хората, които говорят с техните домашни любимци, са по-умни от тези, които не го правят

Вашият навик да разговаряте с домашните любимци, цветята или друг неодушевен предмет, всъщност показва интелигентност!

Повечето от нас, като собственици на кучета или котки, водим ежедневни разговори с пухкавите си приятели, по същия начин по който и с хората. Поздравяваме ги сутрин, питаме ги дали са гладни или им се ходи на разходка, сякаш те ни разбират и аха да отговорят.

Ако често споделяте с кучето, котката, папагала или рибките си, то най-вероятно сте срещали странни погледи в които се чете въпроса: „Ти в ред ли си?“, или още по-лошо, хората директно са започвали да ви отбягват.

Може би и вие понякога се чудите, защо е по-комфортно да сте в компанията на домашните си любимци, а не на хора. Дали наистина не сте мръднали малко?

Оказва се обаче, че този навик е признак на развит интелект! Учените го наричат антропоморфизиране, което означава приписване на човешки черти, емоции или намерения на нечовешки същества.

Ще цитираме Никълъс Еплей, професор по поведенчески науки в Чикагския университет. „Исторически погледнато, антропоморфизирането се разглежда като признак на инфантилност или глупост, но всъщност е есествено явление присъщо на развития интелект.“Мозъкът ни се опитва да намери и придаде човешки качества в неживи предмети.

Обикновено, когато децата го правят, ние го намираме за сладко, но когато го правят възрастни, започва да изглежда лигаво, незряло и на моменти странно. Експертите от антропологията смятат, че антропоморфизирането е всъщност желанието ни да общуваме и с другите видове, и е проявление на богато въображение.

Според друго проучване, проведено в Харвард през 2011 г., на група от хора са показани снимки на малки и възрастни животни, като повечето от участниците са избрали бебетата, и са се съгласили, че ще им дадат човешки имена за да могат да се обръщат към тях спрямо съотвения им пол. Искали са да узнаят повече за самите животни, тяхната съдба и цялостно състояние, което говори за желанието им да се грижат и за другите видове, различни от своя.

Истински неоспоримото доказателство за човешкия интелект е, че в мозъка на всеки който се грижи за младо животно, се активират същите части както и когато се грижим за човешко бебе, а никое друго живо същество освен нас не приема с такава радост това да се грижи за някой друг. (било то човек или животно)

Въпреки, че отношението ни към домашните любимци и неодушевени предмети са най-популярнияте прояви на антропоморфизиране, те не са единствените. Преписването на характер на кучетата и котките също спада към тях. Наричайки кучето си „бебко“, или котката „сърдитко“ са само малка част от дългия списък.

Антропоморфизмът не засяга само нас, но и засяга нашите домашни любимци. Проучванията показват, че ако разговаряте с кучетата си, те се научават да разграничават думите и привикват с вашите жестове. Понеже са до нас от хилядолетия, това е заложено в генетичния им код.

Когато говорите с кучето си, то може да разбере вашите думи и емоциите, с които ги казвате. При котките е малко по-различно, те разпознават гласа и командите на своя собственик. Всъщност те използват над 16 различни начина за комуникация. (Спокойно, всичко си разбират просто не им пука).

Има три основни причини, поради които хората се опитват да антропоморфират даден обект: неодушевеният обект изглежда има лице, бихме искали да бъдем приятели с него или не можем да обясним непредсказуемото му поведение и сме любопитни. И тук става ясно, че всичко е свързано с  естествения подбор. Ако нещо е като нас – ние го познаваме, знаем на какво е способно, ако не – то може да е заплаха.

Нашият мозък се обърква, когато вижда обект с очи и започва да се опитва да го възприеме като човек. Сложете очички на хладилника си и ще искате да говорите с него или поне да го именувате! Не, всичко ви е съвсем наред, просто като социални животни, искаме да разговаряме с всички с които можем, и да се сприятеляваме с тях, това е в нашата природа.

Та, следващия път, когато с кучето си чакате на светофара и трябва да направите път на някого, просто му го кажете – то ще се помести. Казвайте им колко много ги обичате, защото това не е навредило никому и много, много се прегръщайте – те разбират, защото са семейство!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *